Езерото

Заглавие: Езерото Пон Фев 25, 2008 3:22 pm

Ванеса се приближи към брега. Беше й интересно как вълните се удрят в скалите и стават на пяна, после се връщаха назад и отново други се блъскаха. Въздухът беше тежък по-плътен и затрудняваше дишането на Ванеса. Тя се извърна и видя малко раче, което се приближаваше към нея. Наведе се и го взе в ръката си. То я ощипа здраво по пръста. Момичето хвърли рака и изпищя:
- Ауу! Много си лош!
Рака сякаш се ядоса и още по-бързо тръгна към нея. Тя изкара пръчката си и я насочи към него, но то не се спря.
- Авада Кедавра! - извика Ванеса и от пръчката й се плъзна лъч зелена светлина, който улучи рака и го уби...

Заглавие: Re: Езерото Пон Фев 25, 2008 3:35 pm

-Незнаех,че на учениците им е позволено да прилагат непростимите проклятия върху невинни животни.Изрече една фигура която се бе спотаила в мрака.
-Кой си ти?Прошепна Ванеса като видгна магическата си пръчка срещу момчето.
-Нека се спредставя.Мерик Ейдж.Поклони се момчето.-На вашите услуги .Били прибрала тази пръчка,че ще ми извадиш учите с нея.
-О да.Извинявай.Сепна се Ванеса и прибра пръчката си.-Аз съм Ванеса Сийд.Приятно ми е.
Тъкмо си подаде ръката за да се здрависат когато от блиския храст се чу шумолене.
-Чу ли това.Каза Мерик като веднага извади магическата си пръчка.
Ванеса само кимна с глава и също извади своята.Последва още едно шумолене след което от храста излезе някой.Беше твърде тъмно за да се определи кой е това,но по силуета си личеше,че беше момиче.
-Кой си ти?Извика Мерик като насочи пръчка към тъмната фигура.
Последва ехилен кикот.Който и да беше човека той се смееше,но на Мерик и Ванеса не им бе смешно.
-Кой си ти?Извика този път Ванеса.

Ванеса: Всъщност не съм ученичка. Аз и Соня сме директорки. :) Имаш малко грешцици аз съм ги подчертала кои са...

Заглавие: Re: Езерото Пон Фев 25, 2008 4:56 pm

Момичето продължи да се смее и когато усети, че може да я нападнат излезе.
- Споко! Аз съм Соня Норкс, няма да ви изям. - представи се тя и смигна на Ванеса. - Вас не ви познавам млади момко, но с Ванеса се познаваме.
- Мерик Ейдж. - представи се момчето. - Приятно ми е.
- Да и на мен. Добре дошъл в Хогуортс.
Ванеса още стоеше намръщена.
- Е, какво сега? Сори...малко бъзикченценце.
- Абе ти ни изкара акъла! Недей да го правиш повече.
Тя се приближи до брега и започна отново да говори:
- Знаете ли, че тук има русалки? Говори се, че те си крадат мъже. - засмя се Соня. - Затова внимавай Мерик. Не искам още някой пострадал, особено в тези времена.
Ванеса я прекъсна:
- Получих писмо от министерството. По скоро ти де , ама не се сдържах и го отворих. Извинявай.
- Как смееш да отваряш чужди писма?! - ядоса се Соня.
- Е...извинявай де , само това.
- Охх...Добре и какво пишеше?
Тя погледна момчето, което внимателно слушаше разговора на двете момичета.
- Не се притеснявай, мисля, че може да му имаме доверие.
- Ами навсякъде са плъзнали тролове, върколаци , огромни паяци и всякакви такива същества, затова сме предупредени да внимаваме.
Соня се засмя:
- Това ли е всичко? Да не се притесняват, можем да се справим.
- Не...не е това всичко. - Ванеса млъкна и направи притеснителна физиономия. - Искат да отидеш до министерството и да говориш с Корнелиус Фъдж ( сори, ако не се пише така) . Нещо спешно е.
- Ъ...не е ли уточнено какво?
- Мм...мисля, че е нещо лошо.
- И аз така си мисля.
Ванеса млъкна за малко и пак започна.
- Има и друго. Снощи видях двама смъртожадни да се навъртат наоколо...не знам какво става.
Соня се замисли.
- Ще бъдем всички нащрек нали? - попита тя и погледна също към момчето, което още слушаше. - А щях да забравя. Спри да използваш проклятието "Авада Кедавра", защото ще си изпатиш.
Ванеса се засмя.
- То ме нападна!
- Да...виждам ти пръста.
Пръста на Ванеса бе подут и зачервен.
- Ще ти го оправя, но после.
- Мерси!
- Е, Мерик разкажи ни малко повече за теб.

Заглавие: Re: Езерото Пет Фев 29, 2008 5:22 pm

-Ами аз съм чистокръвен.Роден съм в Лондон,но живея в Берлин.Родителите ми работят в министерството на магията.Това е.Отвърна отегчено той.
Чуството,че историята на неговия живот,не е интересна го узари мигновенно.И все пак той се усмихна вяло с цел поне малко да си повдигне настроението.
-Хей вижте!Викна изведнъж Ванеса като забеляза изключително красив еднорог да пие вода от езерото.
Красивото животно се намираше на поне 10 метра от тях и при най малкото движение можеха да го изплашят.
-Колко е красив.Рече Соня като пристъпи към магическото животно.
-Какво правиш?Ще го изплашиш.Върни се веднага.Изсъска Ванеса шепеншком към другото момиче.
-Внимавай да него изплашиш.Предопреди я Мерик и веданаг получи знак да мълчи от пристъпващото момиче.
Мерик, обаче не гледаше животното а погледа му се бе насочил към гората.Чудеше се какви ли страшни съсздания продят по това време в мрачната гора.Искаше му се да влезе,но не можеше просто ей така безпричинно да влезе в нея.
-Е Ванеса каква е твоята история.Попита я след малко той като се усмихна на момичето и хвърли един бърз поглед към Соня която галеше животното с ръка.

Заглавие: Re: Езерото Пет Фев 29, 2008 6:16 pm

-Аз съм върколак. - каза тя . - Не се шашкай моля те! Имам само баща. Майка ми почина, когато бях на 4. На 6 години аз започнах да се занимавам с черна магия, легилимантика и оклумантика. Наистина съм добра. - одобри се тя и спря за малко. - Когато станах на 14 ме потърсиха смъртожадни чули за мен и моите способности. Искаха да се присъединя към тях и Черния Лорд и аз приех. Всъщност бяхме заедно със Соня, но тя миналата година ни напусна. Аз съм смъртожадна. - завърши тя и показа знака на ръката си. Като видя опуления Мерик малко се стресна. Видя как еднорога изцвили и се затича отново към гората.
- Мамка му! - изруга Соня. - Тук има още някой, който го примами...трябва да отидем и да видим кой е. Вътре в гората! - тя засочи малка пътечка и тримата бързо се затичаха да видят кой е там...

Заглавие: Re: Езерото Пет Юли 18, 2008 4:09 pm

Соня беше седнала на брега и небрежно хвърляше камъчета във водата, като по някой хвърляше поглед към хоризонта. Постоя дълго време така, но вятъра развали заниманието й. Раздуха косите й и самата нея. Тя леко залитна назад, но се овладя. Наметна се с едно тънко яке. Когато вятъра малко утихна тя отново започна да хвърля камъчета. Дълго време не откъсна очи от залязващото слънце. Тя много обичаше да седи точно на това място и да гледа как залязва слънцето и как мрака се спуска над земята. Изведнъж потръпна. Отзад се бе чуло нещо. Обърна се и видя совата й. Беше се блъснала в един клон и бе тупнала на земята. Момичето се засмя и се приближи. Вдигна я и измъкна от човката й един плик.
- Благодаря, другия път внимавай! - каза тя на совата, погали я и я пусна. - Хм.. да видим...- Соня отвори плика. Вътре имаше листче, тя го разгърна и се зачете..
До Соня Норкс
Здравей, скъпа приятелко. Надявам се си добре в твоя замък. Поне единия от нас да е добре...трябва да ми помогнеш. Преследват ме смъртожадни..наумили са си, че знам за ордена...моляте, помогни ми. Говори с Ванеса или.. не знам... имам нужда от теб!

~ Юго.

Соня потръпна. Юго бе стар приятел на семейството й. Също и неен, при това много добър. Не искаш да го оставя ей така. Трябваше да действа, но.. едвали Ванеса щеше да направи нещо.. Волдемор си знаеше работата. Тя седна отново на брега и продължи заниманието си, но този път замислена...