Гората...

Заглавие: Гората... Сря Яну 02, 2008 11:41 pm

Гората е най-красива сутрин към 10. (за мене сутрин е към 10...) А е най-студена сутрин към 4-5...

Заглавие: Re: Гората... Пет Фев 29, 2008 8:12 pm

Мерик,Соня и Ванеса вървяха из зловещата гора с бавни крачки.Слънцето беше отдавна залязло и сега гората бе по-зловеща от всякога.Навсякъде имаше храсти и дървета което допълнително затрудни децата.Докато вървяха и си проправяха път през храсталаците и клоните на дърветата,те като,че бяха влезли твърде навътре в зелената гора.
-Не се ли отдалечаваме твърде много?Каза Мерик като се обърна към двете момичета видимо притеснен със светеща пръчка в ръка.
-Не бъди бъзльо.Скастри го Соня.-Нищо няма да ни стане, ако малко се поразходим из нея.
Мерик малко се притесни.Не беше страхливец,но имаше чувството,че нещо лошо щеше да се случи и това го тормозеше през целия път през гората.Той погледна към Ванеса която му се усмихна приятелски за да го окуражи,но уви той бе все така нервен и притеснен.Пот започна да избива по челото му и беше пребледнял като платно.Разбира се момичета не бяха забелязали това и той не искаше да ги притеснява.Те се бяха съсредоточили върху пътя който беше твърде слабо осветен от луната и за това се бе наложило да използват магическа светлина от пръчките си.
-Добре ли си?Попита го внезапано Ванеса като спря пред него и насочи пръчка към лицето му.-Изглеждаш отпаднал.Каза тя загрижено.
-Нищо ми няма добре съм.Излъга момчето като студена тръпка премина през тялото му.

Заглавие: Re: Гората... Пет Фев 29, 2008 8:34 pm

- Сигурен ли си? - попита отново Ванеса. Мерик кимна и те продължиха. След около няколко секунди група кентаври бяха наобиколили децата. Соня с намръщено лице излезе напред и започна нагло да разговаря с кентаврите:
- Някакъв проблем?
- Вие се разхождате в наши земи.
- Аз - започна гордо момичето. - съм директорка на "Хогуортс" и мисля, че като такава имам пълното право да разведа учениците в тъмната гора.
- Но това са нашите земи.
- Господине - започна отново тя. - Моля ви пуснете ни поне да се върнем, защото обещавам, че ще стане много лошо!
- Соня, недей! Какви неща говориш?! - подсушна Ванеса.
- Какво си мислят? - попита Соня.
- Ами...ще ни нападнат.
- Айде да ги изпреварим! Доближете се до мен. Такам...на три запращайте зашеметяващи проклятия във всички посоки. Разбрано? Едно...две...три!
От пръчките на тримата хвърчаха червени, сини и най-различни проклятия, които зашеметяваха кентаврите, но...

Заглавие: Re: Гората... Пет Фев 29, 2008 8:50 pm

Много от кентаврите изпопадаха на земята зашеметени от проклятията а останала част от стадото се разбяга във всички възможни посоки.
-Уоу това беше забавно.Каза Соня задъхано и развеселено.
-Можеше да ни убият.Оплака се Мерик и пое по една едва виждаща се пътечка.
И трите деца мълчаха през последните минути до като вървяха из множеството шубраци.
-Е някой няма ли да каже нещо?-Каза Ванеса докато прескачаше един счупен клон.
Соня вървеше напред и си мърмореше нещо под носа.Явно доста се бе изнервила от негостоприемството на кентаврите и сега тя явно ги ругаеше.
-За какви се мислят?Богове?Господари на гората и училищното землище?
Ванеса се хилеше тихичко зад нея като едва се сдържаше на падне на земята от смях.Мерик нещо се бе намръщил.Мисълта,че можеше да бъде прегазен от подивяло стадо кентаври не му се понравяше много, много.
-Хей!Престани да се смееш като ненормална!Започваш да приличаш на някой току що излязла от психо-диспансера в Свети Мънго!-Викна Соня като се обърна към другото момиче.
Мерик пък вървеше мълчаливо през гората.Какво ли ги очакваше този път.Паяци,върколаци и вампири?Тези мисли тормозеха момчето и той като,че ли бе загубил всякакво чуство за реалността, а можеха да умрат преди броени минути а момичета дори не трепнеха при атака над кентаврите.

Едит: Едитнах ти мнението и поправих всички грешки. Този път реших да ги поправя, а не да ги подчертавам та да те излагам. Поздрави: Ванеса. ;)

Заглавие: Re: Гората... Съб Мар 01, 2008 12:25 am

Не трепнеха, защото вече им бяха безразлични такива инциденти. Половината им живот бе минал в убийства и вземаха само бързи решения и то в последния момент.
- Я! Абе живеем в свободна държава! Защо пък да не се смея?
- Защото не е момента!
- Е кога му е момента?
- Охх...Ванеса моля те престани да ме дразниш точно в момента.
- Добре, ама после ще си го получиш. - закани се тя.
Те продължиха през треволяците и през трънките, които жулеха краката им.
- И сега на къде? - попита нехайно Ванеса.
- Не знам...мисля да се прибираме? Какво ще кажете?
В този момент...

Заглавие: Re: Гората... Съб Мар 01, 2008 8:45 pm

...като,че ли от нищото се появи същия този ендорог, който бяха видели край езерото.Горкото животно беше тешко ранено в облста на корема и от него течеше сребриста кръв.Децата замръзнаха на място.
-Това не е ли...Каза Ванеса като като вдигна сочещ пръст към раненото животно.
Мерик бавно се приближи до ендорога който з падна на земята и загуби съзнание.Момчето се приближи до тялото му и се наведе над него.Живтното имаше дъблока прободна рана от която се стичаше обилно кръв.
-Горкото животичне.Просмъркна Ванеса тъжно.-Кой би сторил подобно нещо?
-Който и да е ще го убия собстевноръчно.Закани се Соня като извади магическата си пръчка залашително.
-Успокойте се и двете.Ядоса се Мерик.
За първи път се изнерви от много време насам.Гневът у него се засилваше всяка изминала секудна, а лежащото безжизено тяло на еднорога само караше кръвта му да кипва всеки момент щом помисли за случилото се.
-Проклети вандали.Да обиват свещени животни в моята гора и училище.Ще видят те.Канеше се Соня като цялата беше почервеняла от гняв.
-Що за би убил еднорог?Запита се Ванеса щом приближи тялото на животно тя запули уста с ръка.
-Този който няма какво да губи повече.Хладнокръвно рече Мерик като хвърли още един поглед обезобразената жетрава.
Трите деца се спогледаха един с друг.
-Волдемор.Промълвиха и тримата едновремонно.

Заглавие: Re: Гората... Съб Мар 01, 2008 10:29 pm

- Ванеса! - обърна се към нея Соня . - Чакам обяснение!
Ванеса огледа горкото животно и започна да се обяснява:
- Аз...не знаех, че той още го прави, мислех, че вече е достатъчно силен...не...не може да е той! Той си има облик на човек...- Ванеса не можа да продължи, защото бе прекъсната от Соня, която много се бе ядосала.
- Облик на човек? Този нещастник прилича на змия!
- Соня...моля те недей да обиждаш Господаря!
- Спрете веднага! - извика се Мерик. - Имаме много по-важен проблем от това кой обижда и кой не. Трябва да помогнем на животното!
- Ъм...Извинявай. - извини се Соня. Приближи се до животното и скъса голямо парче от мантията си. Завърза го около раната. - Ванеса изтичай до моя кабинет, там ще намериш малка зелена кутия с червеникава гъста течност донеси я!
- Аз ли? Пфф...не ми се ходи. - заоправдава се Ванеса, но след като Соня я изгледа намръщено тръгна бързо към замъка...

П.П. Ванеске не знам какво ще измислиш, но искам да имам РП в кабинета ми... Айде успех!

Заглавие: Re: Гората... Съб Мар 01, 2008 11:41 pm

Мерик гледаше тъжно към еднорога.Гледката беше наистина неприятна за момчето, а и за който и да е било друг.
-Защо се бави толкаваБНе може ли просто да вземе това, което й казах и да се върне или е твърде турдно за нея? - Ядосваше се Соня, като не я свърташе на едно място и се въртеше в кръг.-Няма да се учудя, ако е забърсала някой слидеринец по пътя.
Момчето обаче като,че ли не я слушаше изобщо.Той гледаше лежащото животно толкова втренчено като се опитваше да си представи какво се е случило с него.
-Оф ще я обия!Само да се върне!-Канеше се Соня с пръчка в ръка.
Бяха изминали около петнайсет минути, а Ванеса никаква я нямаше и това изнервяше момичето.
-Ще дойде, ще видиш.-Опитваше се да я успокои Мерик.-Просто и е нужно малко време да открие кутията, която й поръча.
-Колко време и е нужно за да открие проклетата отвара?-Изкрещя Соня гневно като въртеше магическата си пръчка между пристите на ръката.
-Може нещо да и се е случило.-Предположи момчето.
-Да знам аз на нея какво й се е случило.Сигурно пак е налетялана на онзи мъгълокръвен идиот от Хафълпав.

Заглавие: Re: Гората... Нед Мар 02, 2008 2:21 pm

- И какво като е мъгълокръвен? - попита Ванеса. - Нима кръвта вече е от значение за теб?
- Разбира се, че не! Дай ми отварата.
Ванеса подаде малката кутийка на Соня, а тя я отвори и започна да маже дълбоката рана.
- Ще се оправи. - завърши тя. - Мисля вече да си ходим той ще се оправи и без наша помощ.
Ванеса само кимна и двете със Соня погледнаха въпросително към Мерик.

Заглавие: Re: Гората... Чет Мар 20, 2008 4:35 pm

С доста одтегчен поглед той въздъхна тешко.
-Да се прибираме в замъка иначе кой знае какво ще се случи тук.-Предложи той като се прозя доста звучно.
Двете момичета като,че ли обаче нямаха намерение да се връщат в замъка.
-Е добре тогава.Аз си тръгвам.Отсече Мерик едва чуто и тръгна в посока към зъмка оставайки двете момичета сами на спокойствие.

Заглавие: Re: Гората... Чет Мар 20, 2008 5:06 pm

Когато Мерик тръгна Ванеса дръпна Соня:
- Ей! Кога ще ходим в министерството?
- Ами...айде де. - Какво? Сега ли?
- Ахъм. Ще се чакаме в библиотеката, а преди това имаме малко време. Искам да хапна нещо.
- Да, добре. - и двете момичета излезнаха от гората.

Заглавие: Re: Гората... Пет Юли 04, 2008 4:27 pm

Хърмаяни се разождаше по поляната, когато нещо я привлече в забранената гора.Тя знаеше, че не бива да ходи там, но я привличаше нещо много силно.Тя видя сребристи капки да описват навътре в гората нещо като пътека и тръгна по нея.Не вървя дълго, когато изписка.На земята на около няколко крачки от нея лежеше мъртъв бял еднорог.Тогава Емма разбра, че сребристите капки всъщност са били капки кръв текли от еднорога.Тя усети, че навътре в гората има нещо, което силно я привлича, нещо на което тя не можеше да се противопостави.Тогава пред нея изникна същество, което до кръста беше с човешко тяло, а от кръста надолу имаше копита.То каза:
-Виж ти, гаджето на Потър!
-Кой си ти?И от къде знаеш коя съм?, стъписано попита Хърмаяни.
-Аз съм кентавър -каза съществото- ние кентаврите знаем всичко!
-Тогава ти знаеш нещо за родителите на Хари?Знаеш къде са, дали са добре!Кажи ми какво знаеш!, каза Хърмаяни властно.
-Не, няма да ти кажа.А сега ела, много е опасно за теб да си в тази гора!А още по-опасно е и за Потър!Кажи му да стои далеч от това място, иначе...
-Иначе какво?, попита Хърмаяни отново с уплаха в гласа.
-Няма значение!Просто му предай това и толкова!А сега ела, трябва да те измъкна от тук.Това което те е привякло е по-опасно от всичко на света.За нищо не света не трябва да му се поддаваш отново!Хайде, тръгвай, ще те придружа до края на гората!
Хърмани се опита да се възпротиви, но кентаварът я побутна леко напред и тя тръгна.Но се сети нещо и попита:
-А как се казваш?
-Името ми е Фирензи.Но не казвай на никого, че си ме срещнала.Ще си имам големи непрятности, ако някой разбере!
-Добре, няма да кажа!, отвърна Хърмаяни.
Най-накрая те стигжнаха до края на гората, където Фирензи се върна обратно, а Хърмаяни затича към замъка.Трябваше да говори с Хари на всяка цена!